Движението като регулатор на нервната система и основа на вниманието, емоциите и поведението.
В рамките на посещението ми в Бургас имах възможност да проведа уъркшоп пред практикуващи психолози и студенти по психология – бакалаври и магистри.
Темата беше посветена на връзката между движението, нервната система, вниманието и емоционалната регулация – перспектива, която разглежда развитието не само през когнитивните процеси, но и през телесните основи на функционирането на мозъка.
По време на срещата обсъдихме как ранните двигателни модели и интеграцията на първичните рефлекси влияят върху саморегулацията, поведението, способността за концентрация и готовността за учене.
За много от участниците ценен момент беше свързването на телесните основи на развитието с темите, с които работят ежедневно в своята практика.
Във втората част на срещата насочихме вниманието към връзката между психиката, движението и сетивната обработка на информацията. Чрез кратки практически изследвания участниците имаха възможност да наблюдават през собственото си преживяване как възприемаме и обработваме информацията от външния свят чрез сетивата – движение, допир, зрение, слух и вътрешни телесни усещания.
Това позволи на присъстващите да усетят по-ясно как нервната система избира, филтрира и организира стимулите, както и това как определени дразнители могат да влияят на нашето внимание, емоции и реакции, често без да ги осъзнаваме. Така темата за движението се разкри не само като двигателен процес, а като ключов посредник между тялото, психиката и начина, по който преживяваме света около нас.
Когато включим тялото в процеса на разбиране и развитие, психиката започва да се организира по нов начин.
Малко движение. Голям ефект.
