Какво е вестибуларно сетиво и защо ни става лошо в кола?
Mindfull Movement Blog
Много често, когато говорим за движение, баланс и развитие, срещаме термина “вестибуларен апарат”. Но знаете ли, че това е различно понятие от “вестибуларно сетиво”? И как това обяснява гаденето при пътуване?
Какво е вестибуларният апарат?
Вестибуларният апарат (от латински *vestibulum* – преддверие) е важна сензорна система, която играе ключова роля в поддържането на равновесието и пространствената ориентация на организма.
Това е цялата мрежа, която започва от “вестибуларното сетиво” (структурите във вътрешното ухо: полукръгли канали и отолитови органи), преминава през мозъчния ствол и стига до кортикалните зони в мозъка. Тази система ни помага да усещаме движение, ускорение, наклон и позиция в пространството. Тя позволява на мозъка да разбира къде се намират главата и тялото, как са разположени едно спрямо друго и какви са ъглите между костите и ставите.
С други думи вестибуларният апарат е нашата „комуникационна система“ или вътрешен GPS за движение и ориентация. Той ни помага да стоим изправени, да се движим уверено, да четем, пишем и учим.
А какво е вестибуларно сетиво?
То е част от вестибуларната система, фокусирана върху рецепторите и първичната сензорна информация за гравитация и движение – чрез него тялото приема и изпраща информация към централната нервна система. Това е „входът“ – 6-тото ни сетиво, чрез което усещаме движение и позиция, преди мозъкът да организира постъпващата информация.
А защо ни става зле в кола?
Когато мозъкът получава противоречива информация от различните сетива – например очите казват „не се движим“ (гледаш екран или книга), а вестибуларната система усеща движение – се получава “сензорен конфликт”.
При някои хора това объркване води до гадене, виене на свят и дори паника. Особено често това се случва при деца с неинтегриран рефлекс на Моро – първичен защитен рефлекс, свързан със стресова реакция към внезапен стимул (светлина, допир, звук или промяна в позицията на главата).

Как да подкрепим развитието на вестибуларната система?
- Ритмични люлеещи упражнения – бавно люлеене на люлка в кръг, въртене на едно място, завъртане на стол, завиване в одеяло на пода или леглото
- Активни игри за баланс – скачане, катерене, ходене по тясна линия
- Дихателни техники – намаляват стреса и подобряват обработката на сетивна информация
- Техники за интеграция на рефлекси – ритмични движения по метода RMTi; всички движения, които имитират рефлексния модел на Моро (например: „Голяма звезда“ – изправяне на пръсти с глава назад; „Малка звезда“ – клякане с прибрана глава до коленете)

Как да подкрепим развитието на вестибуларната система?
Защото когато работим с деца (или възрастни), които:
- често се клатушкат, изглеждат тромави
- имат затруднения с концентрацията и вниманието
- не понасят въртене, люлеене или игри за баланс
- им е трудно да стоят спокойно…
… странно, но често става дума за предизвикателства, свързани с вестибуларната система.
В MindfullMovement работим с движения, които подкрепят не просто тялото, а “сетивната интеграция”. Така стимулираме развитието на цялата вестибуларна система – както структурата, така и нейното възприятие. Това е особено важно в ранна възраст, но и през целия живот – вестибуларната система работи в колаборация с всички наши сетива и е от есенциално значение за нашето тяло, емоции, внимание и когнитивни умения.
Сподели с родител, учител или колега-специалист, на когото тази информация може да помогне.

Публикувано: 05.08.2025 г.